Ангели в стил ар нуво
По време на класическата епоха художниците възхваляват образа на величествения небесен пратеник - от античен ленив младеж в тога до брутален рицар. Изведнъж обаче се появява нов персонаж - ангел от женски пол: той е изобразяван едновременно като сдържана дама и като очарователна крилата красавица.
Сега изображението изглежда напълно естествено, но преди Викторианската епоха на никого не би му хрумнало да нарисува небесен пратеник по този начин. Най-вероятно този тип се е появил в резултат на грешка на художниците, които често са виждали подобна фигура на душа с крила в гробищната скулптура и не са обръщали внимание на контекста на традиционното сакрално изкуство.
Но през ХХ век този стереотип също е разрушен. Дали, Пикасо, Кандински и Шагал рисуват небесни пратеници, които неизменно допълват вече разширеното божествено войнство в продължение на две хилядолетия. Но може би най-известното изображение от тази серия е създадено през 1920 г. от немския художник Паул Клее. Неговият "Ангел на историята" служи като отправна точка за философа Валтер Бенямин, който предлага своя интерпретация на световния прогрес. Той не възприемаше необичайната фигура с вдигнати ръце под дулото на оръжието като добра новина, а като пророчество за катастрофа и унищожаване на познатия ред от нечовешка война:
"Ето как трябва да изглежда ангелът на историята. Лицето му е обърнато към миналото. Там, където за нас е веригата от предстоящи събития, той вижда непрестанно бедствие, което неумолимо трупа руини върху руини и хвърля всичко в краката му. Щеше да остане да прибере мъртвите и да ослепи отломките. Но ураганният вятър от небето напълва крилата му с такава сила, че той вече не може да ги сгъне. Вятърът неудържимо го носи към бъдещето, към което е обърнат с гръб, докато планината от развалини пред него се издига към небето. Това, което наричаме напредък, е бързината."
Днес в популярната култура има няколко образа на ангели едновременно. Образът на небесния воин, който води началото си от средновековното изкуство, а сега се среща във фентъзи литературата и компютърните игри, е станал популярен. Пратеникът също се появява като красива жена, сякаш е нарисувана от прерафаелитите. Безкрилият брадат ангел, многоглавият ангел-химера, пухкавият ангел от Оерот - безмилостният вятър на художествения прогрес ги отнася все по-далеч и по-далеч в миналото, за което вече си спомнят само историците на изкуството и заинтересовани хора като вас и мен.
Жив огън и лик с крила: редиците на ангелите
Систематизирайки виденията на Йезекиил и други библейски свидетелства, богословът от V и VI в. Псевдо-Дионисий Ареопагит създава класификация на деветте ангелски чина. Той нарежда херувимите, които съзерцават престола на Всевишния, на второ място след огнените серафими, представляващи пламъка на божествената любов. След това дойдоха "престолите" на Господ.
След това се появяват "господарите", които постоянно се издигат в своето величие, могъщите и богоподобни "сили", притежателите на духовна енергия, "властите", "началниците", отговарящи за свещения ред, "архангелите", които управляват по-ниските чинове, и "ангелите", които предават божествените откровения на хората.
Под влиянието на богословието на Ареопагит и други богослови художниците започват да рисуват небесните пратеници по диференциран начин, предвид техния ранг. Серафимите са изобразявани с четири или шест огнени крила, а понякога илюстраторите просто са боядисвали оперението им в червено вместо пламъци, така че тези герои са приличали на екзотични птици.
Херувимчетата били изобразявани по същия начин, само че без огън, а понякога краката и ръцете им, а понякога дори и лицето им били напълно скрити от гигантски крила. Престолите могат да бъдат нарисувани като крилати колела, обсипани с очи, или като антропоморфни същества с огромен трон в ръка.
Другите рангове обикновено се изобразяват като подобни на предишните. Появяват се визуални йерархии: ангелските групи се опитват да бъдат изобразени като различни същества, седящи последователно на деветте небеса (понякога се рисува и десети "полк" - мястото на отсъстващия Луцифер и неговите слуги). Такива изображения са съществували не само на Запад, но и в православните икони: на една от тях виждаме всичките девет ангелски чина, изобразени по напълно различни начини.
Колелото и чудовището с глава на звяр: химерата на ангела
Може би единственото място в Библията, където ангелите са описани подробно, е видението на Йезекиил. Отначало пророкът не уточнява какви същества е видял, а говори за странни същества с четири глави - теле, човек, орел и лъв:
"...Външният им вид беше като на човек; и всяко от тях имаше четири лица, и всяко от тях имаше четири крила; и краката им бяха прави, а стъпалата им бяха като стъпала на теле, и блестяха като блестяща мед. И човешките ръце бяха под крилата им, от четирите им страни; и лицата им и крилата им бяха всичките четири; крилата им се допираха едно до друго; по време на шествието си те не се обръщаха наоколо, а вървяха всеки по посока на лицето си. Лицата им са: лице на човек и лице на лъв от дясната страна на четирите, а от лявата страна - лице на теле и на четирите, и лице на орел и на четирите. <�...> И погледнах животните и ето, на земята под тези животни имаше едно колело пред четирите им лица. <�...> Когато вървяха, те вървяха от четирите си страни; не се обръщаха по време на шествието. И ръбовете им бяха високи и страшни; ръбовете на четирите от тях наоколо бяха пълни с очи" (Езекиил 1:5-18).
Едва в глава X ще се каже, че това е един от ангелските чинове - херувимите:
"И херувимите издигнаха крилата си и се издигнаха пред очите ми от земята; когато се издигнаха, колелата също бяха под тях; и застанаха при входа на източната порта на Господния дом, а славата на Израилевия Бог беше над тях. Това бяха същите животни, които бях видял в подножието на Бога на Израел при река Ховар. И разбрах, че те са херувими" (Йезекиил 10:19-20).
Още в ранното Средновековие църковните художници се опитват да изобразят ангелите, описани от пророка, възможно най-точно според текста. Четирикраките същества се наричат тетраморфи и се смятат за специален вид херувими, които обграждат трона на Господ. Тъй като "словесният портрет" на Йезекиил е бил изключително объркан и труден за визуализиране, християнските майстори през вековете са ги рисували по много различни начини.
По тази причина на страниците на средновековните Библии често се срещат изображения на същества с глави на човек, бик, лъв и орел. В телата им краката са съпоставени с лапи или колела, осеяни с очи, а ръцете - с крила.
Понякога не виждаме един-единствен "организъм", а по-скоро крила, прикрепени едно към друго, към които - с по-голяма или по-малка анатомична убедителност - са прикрепени четири глави, както и колела, които превръщат тетраморфа в каруца на Господ. Така е изобразен ангелът в най-ранното запазено изображение от 586 г. в сирийското Евангелие от Рабула.
По-често обаче ангелската фигура (в обичайния смисъл на думата) е използвана като основа, а останалите три глави са присъединени към нея. Понякога, в стремежа си да подчертаят особения характер на тетраморфа и може би да намалят чудовищността му, майсторите се опитват да прикрият трите животински челюсти, като ги нарисуват например като част от прическата на херувим.
Не всички тетраморфи обаче се основават на човешка фигура. Има много изображения, на които те се появяват в животинска форма, като бикоподобни зверове с четири различни глави, крила и ръце, които растат направо от телата им, или като крилат хибрид с четири крака и четири глави, който не прилича на живо същество, а по-скоро на предмет от храмовите принадлежности.
От XII в. нататък такива божествени чудовища понякога се противопоставят на дяволски чудовища, като например звяра със седем глави и десет рога, който служи за трон на вавилонската блудница в Откровението на Йоан Богослов. По този начин се появява алегорично изображение на Църквата, възседнала тетраморф - хибрид от човек, лъв, телец и орел. В този контекст то символизира свидетелството на четирите Евангелия, на които се основава християнското учение.
Наред с изображенията на химерични същества има и илюстрации на четири отделни ангелоподобни звяра. В новозаветното Откровение на Йоан Богослов тетраморфите от видението на Йезекиил са интерпретирани по нов начин и са "разбити" на отделни "животни":
"...в средата на престола и около престола четири животни, пълни с очи отпред и отзад. Първото животно беше като лъв, второто - като теле, третото - с лице като на човек, а четвъртото - като летящ орел. И всеки от четирите звяра имаше по шест крила наоколо, и вътре в тях имаше очи; и те нямаха покой нито денем, нито нощем, като викаха: "Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, Който е бил, Който е и Който иде" (Откр. 4:6-9).
В християнската традиция тези изображения се тълкуват като символи на четиримата евангелисти. Според най-разпространената версия ангелът представлява Матей, лъвът - Марко, бикът - Лука, а орелът - Йоан. В някои изображения обаче четирите същества са "слети" в тетраморф, за да се подчертае идеята за единството на апостолските свидетели на Христос.
Например в обобщения образ на евангелистите виждаме зооморфни мотиви: брадатият мъж има чифт човешки крака, обути в сандали, но пред тях, сякаш иззад параван, висят орлови и лъвски нокти и бичи копита.
Хетерогенните елементи се сливат в едно тяло, което го прави да прилича на тетраморфа от видението на Езекил.
В други изображения, широко разпространени от началото на V в., символите на евангелистите изобщо не са антропоморфни. Например на мозайката на апсидата на римската базилика Санта Пуденциана виждаме Марк Лъв в човешки дрехи с крила зад гърба. През Средновековието те се появяват както в зооморфни, така и в антропоморфни символи на евангелисти, демонстрирайки своята ангелска същност. В испанските ръкописи на Апокалипсиса с тълкуванието на Беатус от Либант (VIII в.) биографите на Христос понякога също са изобразявани с колела вместо с крака.
Eros, putti и arquebusiers: сладкият ангел
Древният образ на Ерос оказва голямо влияние върху ранното християнско изкуство. Малкото крилато същество с лъка става "модел" за рисунки на душата, която се издига в небето.
През Средновековието иконографията на Бога на любовта, далечен потомък на древния Ерос, започва да прилича на тази на Христос благодарение на разпространението на образа му в художествената литература (например в "Романтика на розата" от XIII в.).
Той е нарисуван с лък и стрела, а главата му е украсена с корона или дори с цветен ореол, който се "римува" с ангелски криле. Възможно е Ерос да е бил изобразяван с мандорла, въпреки че обикновено тя обгражда само фигурата на Бог или Дева Мария. За да покаже сходството на любовта към Бога и към ближния, Христос понякога е рисуван с въглен в ръка (типичен атрибут на Купидон - символ на страстта, която гори в сърцето) или дори пронизващ сърцата на последователите си със стрели.
През Ренесанса тези мотиви се развиват. Сега са нарисувани като Eros putti - крилати бебета с ореоли, които в различни контексти могат да означават душите на починалите, да служат като алегория на смъртта и възкресението, както и да действат като ангели.
Бароковите художници изобразяват крилати бебета, облечени в пух и пепел, наподобяващи пути - по-възрастни, но с андрогинен вид, румени бузки и голи дупета - свирещи на музикални инструменти.
В колониална Южна Америка на измазани ангели, облечени по последна мода, са дадени оръжия и те са "зачислени" в Божията армия. Този ход обаче не е нов: още през Средновековието архангел Михаил, архистратигът на небесната армия, е изобразяван в пълно бойно облекло и с оръжия.
